Описанията на една неуморима пътешественичка от миналия век
Много е писано за Майорка, един от най-известните туристически обекти в Испания. Затова смятам да не повтарям вече казаното, а да представя острова така, както го е описала известната френска писателка Жорж Санд преди близо 150 години. Тя откри Майорка и без самата да съзнава, написа първия туристически репортаж за него с книгата си „Една зима в Майорка“. Всичко, което описва Жорж Санд – климата, пейзажите и цялата красота на това място още през 1838 г., е валидно и сега.
Всъщност, писателката би била само много изумена, ако видеше как днес за няколко часа може да се достигне Майорка от всяка точка на нашия континент. На времето тя, за да задоволи своята жажда за пътешествия, е трябвало да пътува с товарен кораб, пълен с прасета. Писателката е предвиждала обаче деня, в който ще се предприемат по-удобни и бързи пътувания до острова и пише: „Каква радост човек да се намира отново в Майорка, сред нейните палми, арабски паметници и древногръцки останки. Ако пътуването с параход можеше да бъде организирано директно от нашата страна до този район, Майорка би съперничила на Швейцария… Тук красотата е толкова мека и чудна, пропорциите са толкова величествени, че би вдъхнала на живописта нови и нови теми…“ Писателката открива, че островът заслужава четката на най-добрите майстори и продължава: „По съвест мога да препоръчам това пътуване само на силни и здрави физически и много вдъхновени по дух художници. Но несъмнено ще дойде време, когато и най-деликатните любители на красотата както и нежните и хубави жени, ще могат да отиват oо Палма, без по-голяма умора и неудобства, отколкото до Женева.“
Писателката предчувства, че „народите ще се срещат и обединяват чрез художественото вдъхновение, научните открития и преди всичко обмяната на идеи.“ Тя, без да знае, открива още тогава света на ХХ век и завършва „… смятам с една дума, че главната цел на пътуванията е да се отговори на нуждата и стремежа към контакти, връзки и симпатия между хората.“
В книгата на Жорж Санд ни очароват описанията на нейни разходки из Палма, откриването на Ла Лонха – паметникът, който й е направил най-дълбоко впечатление и преди всичко на Кралския дворец, за който тя пише: „… нищо по-неправилно по форма, по-неудобно и средновековно диво няма от това господарско жилище и същевременно нищо по-импозантно, по-характерно и по-просторно от тази сграда, съставена от галерии, кули и тераси“. Тя е очарована от стените на къщите в Майорка, в които вижда истинска палитра, сливаща се с околния пейзаж и меняща се с него от час на час. „Отначало ги видяхме в розово, след това да преминават във виолетово, а после в патинирано лилаво и накрая, преди падането на нощта – в чисто и прозрачно синьо“.
За Валдемоса, където е живяла с двете си деца и Фредерик Шопен – вече болен, Жорж Санд пише: „Никъде другаде, освен в някои долини на Пиринеите природата не се разстила пред очите ни така свободно, както в храсталаците на Майорка… Нито Швейцария, нито Тирол не са предизвикали у мен такива чувства като тези земи… Майорка цъфти под милувката на едно пламенно небе и се усмихва под влиянието на меките ветрове, които я галят сред водите на морето… и пречупеното цвете се възправя по-живо, и пречупеният дънер създава още по-силни кълнове след буря“. Валдемоса е било тогава мъничко селце край голям манастир, където монасите са имали стаи за гости. В тях е живяла и Жорж Санд.
Писателката не се уморява да възхвалява чистото и прозрачно синьо море, което я придружава в разходките й из острова и пише: „не е така възхвалявано като Лиедо във Венеция и нейните голи пясъци са пълни с големи гущери, които с хиляди излизат под краката ви.“ Санд не е могла да си представи, че предпочитаните плажове на ХХ век ще бъдат огромни площи пясък, разбира се, без гущери, но тя точно е определила чудното море на Майорка: „Това, което видях тук, е онова, за което съм мечтала, чисто и синьо като небето, леко накъдрено като пламък на сапфир…“
Многобройните екскурзии, които са отвеждали писателката и децата й пеша или с каруца до всички кътища на острова, са й позволили да каже: „Неговите пейзажи са изумителни, защото те не оставят да си представиш нищо повече от това, което може да желае един художник или поет като създаденото от природата на това очарователно място…“
Ето такива са описанията на Майорка, които ни е оставила една неуморима пъътешественичка.
вестник „ЕХО“ брой 1160 от 1 април 1983 г.