COPY + PASTE
Цитат:
Гордост (себеизтъкване и себезаличаване)
Културното измерение себеизтъкване-себезаличаване е проучено и формулирано от българския доц. М.Минков (СУ), ученик на проф. Хофстеде, и описано доста успешно в книгата му “Защо сме различни” – Класика и стил, 2008.
Някои култури и народи са по-горди от други. Изследванията, които WVS и PRC проведоха между 1995-2004, в които е включена България (социологически институт на БАН), макар че анкетни проучвания се правят от 1980 насам, сочат, че на въпроси като: “Нашата култура е по-висша от другите”, “горд съмо своята националност”, да се живее от подаяния и помощи е унизително”, “важен ли е за вас трудът” и други, на първо място са редовно арабите, западна Африка, Латинска Америка и САЩ. Тези изследвания дават една много ясна картина за мястото на едно общество по измерение, наречено себеизтъкване-себезаличаване. Първото е характерно за споменатите части на света, а второто – Източна Азия, отчасти Европа, особено Източна, Холандия, Скандинавските страни и Германия. Редовно на дъното на класациите по гордост са Прибалтийските страни, Русия, Беларус, Китай и Япония. Очевидно западно и източноевропейците, както и източноазиатците не живеят с чувството за културно превъзходство. Националната гордост и чувството за превъзходство са особено типични за САЩ, Западна Африка, Латинска Америка, арабските страни, Турция, пакистан и Бангладеш. Изобщо, винаги, когато се мери гордост, породена от каквото и да било, винаги на първо място са арабите и латиноамериканците, а редом до тях са западноафриканците и САЩ. Така може да се заключи, че някои народи и култури са доста горделиви и за тях е нещо нормално да се показват, хвалят, изтъкват, съревновават и гордеят. При други далеч не е така.
Минков дава интересен пример. Хората от племето жу-туаси в Южна Африка, известни повече като бушмени, имат странно поведение. Ако ловец убие едро животно, го скрива в пустинята, връща се в селото и на въпроса как мина ловът, той отвръща – абе убих едно такова мършаво животно, че нямаше смисъл да го влача дотук и го оставих в пустинята. Ако няколко поредни пъти ловецът има успех в лова, от него се очаква да каже – изглежда късметът ме е напуснал, ще се откажа за известно време от това. Той няма право да показва, че е с нещо по-добър от другите и да се изтъква и откроява. Всички трябва да са равни и да получават по равно. Това явление, описано подробно от американския антрополог Ричард Лий, е характерно и за много държави по света. Японците изключително трудно получават похвали и комплименти – хвалбите направо ги паникьосват и объркват, направо ги смущават. Американците пък нямат нищо против да ги хвалите, приемат съвсем нормално всяка похвала, и то с усмивка и кимване в знак на съгласие.
Хофстеде разглежда тези явления и ги третира като част от културното измерение мъжественост-женственост. Според него, изтъкването и гордостта са типично мъжествени черти, а скромността и себезаличаването – женствени. Всъщност, на равнище социум и цяло общество, явлението няма нищо общо с това измерение. Затова Минков формулира ново културно измерение – себеизтъкване-себезаличаване, което Хофстеде официално прие.
Освен директното измерване на гордост, патриотизъм, себеизтъкване чрез анкети, съществуват и други начини да се мери гордостта. Правени са изследвания на феномена “даване на бакшиш”. Най-висок брой професии, над 30, в които е прието да се оставя бакшиш, има в Египет, САЩ, Гърция, Турция, Испания. Някъде по средата са Германия, Холандия, Швеция, Белгия. На дъното са Япония – дава се бакшиш само в 4 професии. През лятото на 2004 г. американският изследовател Левин проведе серия от експерименти в 23 световни столици, вкл. София – човек се престува на куц или сляп и моли за помощ минувачите. Сто процента от жителите на Риу ди Жанейру се впускат да помагат на “слепия”. В София и Букурещ порцентът е под 70. Във втория случай, когато човекът се прави на куц и изпуска списания на тротоара, само 22% от социянци му помагат да ги събере. В крайна сметка Левин отрежда на София 19 място от 23 възможни столици – в Азия, Ю.Америка, Европа, Азия – по състрадателност и взаимопомощ. Какво общо имат даването на бакшиши и взаимопомощта с гордостта. Ами в култури, където хората изпитват нужда да се показват, изтъкват и са горди, обичат да се възприемат като успели в живота, щедри и благородни хора, които дават пари наляво и надясно и помагат на хората в беда.
След като очертахме географията на гордостта и себезаличаването, нека видим какво поризлиза от това измерение, т.е неговата логическа рамка.
1.Съревнования – обикновенокъдето чувството за превъзходство и гордост предизвиква стремеж към съревноваване. Въпросът, който задава WVS е дали съревнованието между хората е по принцип нещо хубаво или не. То се отхвърля най-решително в България, и то не от вчера а винаги, затова социализмът е много по сходен до нашата традиционна култура, Източна Европа, Скандинавия и Източна Азия. Съревнованието е най-добре приемано в САЩ, Западна Африка, арабския сват и Карибския басейн. Всъщност, американците се съревновават и сравняват в абсолютно всичко – от най-посещавана църква до най-добра готвачка на кейк. Българите решително отхвърляме класациите, особено ако става въпрос за нещо важно като пари, училища, заплати, работа. Съревнованието обърква българина, както и японеца, шведа. В Швеция има закони, които ограничават решително конкуренцията между фирми.
2.Гордост и обществени нагласи – сега нещо важно. В общества, където съревнованието се счита за нещо полезно и хората се себеизтъкват, е нормално да се смята, че щом някои печелят, други губят. През 2002-2003 г. PRC задава въпрос: “какво предпочитате – всеки да е свободен да преследва целите в живота си, без да му се бърка държавата, или държава, която гарантира, че никой няма да живее в нищета?” мнозинството жители на Източна Европа и Азия избират второто. В САЩ е обратното. Това няма нищо общо с икономическото развитие и възможностите за развитие на индивида. Защото в редица бедни страни като Нигерия, Гана, Того, пакистан и др. американската позиция е дори по-силно застъпена. В обществата, където хората обичат да се изтъкват и са горди и съревноваващи се, предпочитат всеки сам да си оправя живота и да се бори, отколкото държава, която прави хората равни и подтиска стремежа им към изява.
PRC задава и друг въпрос – “как смятате, неуспелите хора са неуспели поради собствените си недостатъци, или е виновно обществото и държавата? “ Почти половината българи смятат, че е второто, което ни прави абсолютен световен първенец по упрекване на държавата за собствения неуспех. В САЩ 82% смятат първото, а в Кот д`Ивоар – 63%, Йордания – 69%.
PRC задава и друг въпрос:”Всяка дейност, която се управлява от държавата, е неефективна и пилеене на пари?” В Европа, арабския свят, Африка съгласието е над 80%. В България е около 34%, което ни прави пак първенец. Т.е ние от всички изследвани народи по света смятаме, че държавата трябва да прави всичко – да чисти снега, да оправи фасадите, да чисти, да мие, да дава пари наляво и надясно, да регулира живота и тн. и естествено сме недоволни как го прави. Имаме прекомерни очаквания за това, какво може да направи държавата и какви са отговорностите й – тя е отговорна са личния ни успех. В остатъка от света хората не очакват подобни неща от парвителството си и смятат, че всеки сам си е отговорен за успеха и неуспеха, за парите които взима и за чистотата на градовете.
Сега нещо важно – това е единственият начин да разберем нещо парадоксално, което никой досега не еуспял да обясни. Защо най-бедните, мизерни, пропаднали държави са най-безразлични към бедността. Това са Западна Африка, Лат.Америка и арабския свят. Те просто я приемат за нещо естествено, като логичен резултат от съревнованието между хората – едни печелят, други губят. Освен това там не очакват, че държавата трябва да осигури богат и добър живот на индивида – понеже хората са горди, това си е тяхна работа. Затова дори в бедните държави, където има демокрация – танзания, кения, камерун, бангладеш, и тн. никога няма няма и да има социални протести. Обратно – в Българи, Германия, Швеция, молдова, Русия хората очакват прекалено много от странат си, да им дава пари, приписват й личните си неуспехи, и затова протестират, ако държавата е бедна, или ако е богата, имат перфектна социална система. В Германия безработните взимат по 650 евро всеки месец, държавата им плаща наема на 60 кв. Жилище и данъците. В Швеция можеш да се пенсионираш на 45, стига да те боли гърба или имаш хемероиди, и получаваш пенсия от 2000 евро нагоре. Въпрос на култура – култура на гордостта. Обикновено гордите хора осъждат живеенето на социални помощи. Дали ще ги приемат е друг въпрос.
3.Гордост и външна/вътрешна причинност на живота – в книгата си Минков развива интересна теза. Обикновено в страни, където подтискат желанията и чувствата си, не битува схващането, че са господари на живота и действията си. Където хората се себеудовлетворяват, като Нигерия или Куба, вярват, че животът може да се контролира и те са господарите. Затова са и по-щастливи. Себеизтъкването и гордостта като че ли още по-добре обясняват тези нагласи. Хората с високо самомнение и самоувереност са склонни да вярват, че са господари на живота си и всичко зависи само от тях. Тези с ниско самочувствие, като нас, семо хленчат и се оплакват, че държавата е калпава, вместо да се напънат да направят нещо сами. Обаче, ако питаме от какво зависи успехът/неуспехът, нещата се променят. Тъй като повечето горди общества, с високо самочувствие и мнение, са предимно бедни (именно поради това – става въпрос за Третия свят, за САЩ и ЕВропа има друг механизъм) – та тъй като са бедни и горди, не са способни да си призная, че са неспособни да забогатеят, заради гордостта. Затова обикновено в Африка и Лат.Америка се твърди, че успехът зависи от външни фактори – като късмет, Бог, и тн. Затова се и по-суверни и религиозни. Значи какво правят африканците – твърдят ,че контролита живота си и са господари на действията си, но ако ги питат защо са бедни – ами късмет.....Значи контролът върху живота се състои в това да пиеш, да се веселиш, да правиш секс когати си искаш и с който си искаш, а парите и успехът са нещо съвсем различно, което зависи от Бог или късмет.
4.Възпитание в дух на гордост и съревнование. Още от малки на американците им се внушава, че трябва постоянно да се доказват, да се съревновават. Това личи от всякакви класации – най-добър ученик, най-добра мажуретка, най-добър спортист. Това личи и в филмите – винаги има един супер хироу, който спасява една безлична и пасивна маса от “говеда” от метеорит или вампири. В Европа и България е точно обратното, също и в Япония. Тук се внушава, че си никой и затова имаш нужда от себеусъвършенстване. Международният американски проект TIMSS от десетилетия прави представителни проучвания по света, като мери успеха по математика и природни науки на ученици от 4-8 клас. Най-слаби в училище са именно най-гордите народи – Африка, Лат.Америка, САЩ, Ирландия. На първо място са японци, белгийци, холандци, германци, източноевропейци. Богатството може би е фактор, но не обяснява защо САЩ и Саудитска Арабия са доста под Украйна, Румъния или България.
Единственото смислено обяснение, и това пак е важно е да прочете много внимателно е, че на личностно равнище съществува пряка връзка между гордостта – лична, национална, родова – и липсата на интерес към ученето и себеусъвършенстването, както и към себеразвитието. Говорим за философия то рода на: “Аз съм най-добрият, най-великият, за какво ми е да уча”. Тази корелация действа както на личностно ниво, така и на ниво цели общества. Може и обратното – казваш си – нито съм толкова велик, нито толкова умен, нито толкова добър. Затова ще си седна на...и ще уча, уча, за да стана някой. Така мислят в Германия, Швеция, България, Япония. и навсякъде, където гордостта отстъпва на скромност и себезаличаване. Това води до висок успех в училище и икономическо развитие.
Защото бедните страни, които са горди и патриоти, не вървят наникъде. Икономическо чудо има в Балтика, Испания, България, Япония, Корея, но не и в Танзания, Нигерия или Пакистан. САЩ се развиват добре, въпреки патриотизма и гордостта си, но те са богати това е вече друг въпрос. Няма един механизъм за успех. Два са – за бедни и за богати.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
