|
Наздраве и честит празник на всички студенти. Убедени сме, че написаното в следващите редове е познато на доста хора или поне на тези от вас, които са имали трудности и премеждия преди да стигнат до заветния абсолвентски бал. Героите, за които ще ви разкажем ги има както в Добрич, така и в цяла България. Да, със сигурност не при всички нещата са се развили по един и същ начин, но в общи линии положението е било идентично с историите на тримата ни герои.
Студентска историйка № 1
Не знам дали е истина, но някъде бях чул, че имало адвокат, който изтъквал своите огромни юридически познания със следното изречение: И все пак колеги, недейте да забравяте, че аз съм учил право цели десет години! Героят в историйка № 1 е на същия принцип. Кандидатствал след като завършил средното си образование, но на изпита получил такава оценка, че вместо студентска книжка, му връчили военна. Момчето било инат и докато бранело родината, кандидатствало отново и този път го приели в юридическия факултет. Настъпила голяма радост. Военната служба свършила и юношата отишъл на очни. Вместо да посещава лекциите обаче нашия герой си бил поставил за цел да проучи всички питейни заведения в града. И така докато ги обиколи, очните минали, той не получил ни една заверка и както предполагам се досещате, впоследствие не успял да вземи ни един изпит. Вторият семестър ситуацията се повторила. Къде с молби, къде със заплахи, все пак младежът накрая успял да запише втори курс. И тук нещата яко зациклили. Проблемът бил в това, че предната година нашият герой не успял да обиколи всички питейни заведения в града и сега трябвало да наваксва. Нааваксването продължило както на летните, така и на зимните очни занятия. Сега обаче нямало записване в трети курс, а повтаряне на втори. Годинката се завъртяла и младежът пак останал във втори курс. Толкова много му омръзнало да стои във втори курс, че сега се амбицирал ужасно много. Но в края на годината ситуацията била идентична – изпитите отново не били издържани. И на университета му омръзнало от тоя тип и най-тържествено му връчили дипломката за средно образование и му показали парадния вход за излизане...
Студентска историйка № 2
Тук действието се развива в чужбина. Нашият герои преценил, че българското образование не е на ниво и поради тази причина ще изкарва диплома в чужбина. Събрал си багажа, качил се на автобуса и потеглил. Пребиваването в странтство било интересно с изключение на занятията в университета. Абе не, че не му се учело на младежа, но все не намирал време за ходене на лекцииа. Все пак трябвало да се излиза насам-натам, да се празнува, по купони да се ходи. И така в продължение на три години героят на втората ни кратка историйка успял да смени три университета. А това в същото време било голям успех, защото част от сънародниците му успели да се задържат в академичните среди само година-две и после ги изхвърлили. След третата година на младежа му писнало от това живеене в чужбина и се върнал в България. Както си му е реда и тук кандидатствал и бил приет. Изпитите от първия семестър обаче не успял да вземе и се отказал. Момчето обаче било упорито и на следващата година пак кандидатствал – в петия поред университет /три в чужбина и сега това бил втория в БГ/. Приели го, но още преди да започнат очните занятия нашият герой се отказал от ученето за пореден път, защото бил наясно, че и тази година няма да се получи. И така след пет сменени университета, останала само надеждата, че догодина ситуацията ще се промени и следването ще потръгне...
Студентска историйка № 3
Следването на тртият ни герой продължило само две години. Младежът още от малък бил голям любител на физичните науки и матемаиката. Преди кандидатстването изрешил де-що има сборници със задачи и за негова огромна радост издържал изпита успешно и го приели. Е, имало леко разочалование, защото младежът мечтаел да влезе в специалността „Ядрена физика”, а го приели „Инженерна физика”. Важното е, че вече съм в големия свят на физиката, казал си той, събрал си багажа и отпрашил към Студентски град. В първите месеци всичко било ОК – от квартирата на лекции и от лекции в квартирата. Но след известно време нашият герой почнал да осъзнава, че тая „Инженерна фзика” няма да успее да я завърши. Вече имало хора от курса, които се предали и напуснали. Момчето, за което ви разказваме, успяло да запише втори курс, но имал да взима толкова много изпити от първи... И така някак си се задържал още една година в университета, но в крайна сметка си казал: Абе, аз тая „Инженерна физика”, ако я завърша май бая ще се сдухам. И последвало логичното – студентската книжка била качена на трупчета и изчаквала по добър развой на събитията.
Това са трите историйки. За някои ще са интересни за други - не. Със сигурнос обаче ще има такиа, на които ще са доста познати. Честит празник на всички студенти и моля ви, в никакъв случай не правете като тия тримата!
Видяна от: 816
Само регистрирани потребители могат да публикуват коментари.
Моля регистрирайте се или влезте в сайта..
|
